interview with Boiana Gjaurova for Edno Magazine issue 76, pp 76-77

http://zine.edno.bg/showissue.php?issueid=76

in english soon...

Тео Продромидис е класически медиен артист. Роден е в Солун, но от 10
години живее в Лондон, а тази есен прекара два месеца в София
благодарение на Интерспейс и германската програма Емаре за обмен на
опит в областта на медиийното изкуство. Завършил е престижния
Голдсмитс колидж в Лондон. Заниманията му в областта на изкуството са
доста разнообразни – прави фотографии и пърформанси, рисува, от време
на време прибягва към дигиталните медии, но най-често изразява идеите
си с медията филм. През октомври за пръв път показа свои произведения в
България в рамките на изложбата Остани, остани, която се състоя в
Централна баня, (мястото скоро ще бъде превърнато в лъскав спа център и
в музей на банята, така че това беше една от последните възможности да се
види в сегашния му вид). Тео Продромидис участваше в експозицията със
скулптура и колажи. Може да се каже, че произведенията му изпълняваха
функцията на нещо като трейлър към филма му Je mehr es hervordringt,
който той направи по време на престоя си в София. Ето какво ми разказа
Тео, когато го посетих в ателието му в стара кооперация на улица
Бенковски, броени дни преди да си замине от България.

Как попадна в България?
Исках да направя филм в някоя страна като България или Румъния, която
съвсем наскоро се присъединила към Европейския съюз. Темата, която най-
много ме вълнува в работата ми, е града – имам предвид градския пейзаж и
архитектурата. Когато видях, че има проект за медийни артисти с престой в
София, ми се дощя да снимам филм във вашия град. Интересува ме как
градският пейзаж се е променил, откакто сте членове на Европейския съюз.
Друга тема, която ме вълнува, е инвестицията, нямам предвид чисто
финансовия аспект. Става дума за инвестиция в областта на идеите,
културата или пък в изкуството – например един творец инвестира в своята
работа определена стойност, която постепенно се разраства и в един
момент се превръща в художествено произведение с критичен заряд.
Инвестициите могат да бъдат нещо много красиво, така че моята работа в
София е един вид инвестиция в града.

Екипът, с който работиш, се състои предимно от българи? Как ги
откри?

Не беше много лесно, защото обичайно работя само с хора, които
познавам, в повечето случаи те са мои приятели. Когато пристигнах в
София, първото нещо, което направих бе да взема едно колело и да
обикалям из града в търсене на места, които ми допадат, а също така да
свикна с хората и начина, по който те се движат в градската среда.
Постепенно започнах да се ориентирам и да се запознавам с разни хора и
да ги разпитвам за монтажисти, за оператори, както и за актьори, които
говорят немски. Също така исках да открия подходяща метъл група. Моята
първоначална идея беше да направя нещо свързано с моловете, които се
строят в момента – представях си нещо като пърформанс. Идеята беше
базирана на факта как моловете постепенно изместват центъра на града в
неговата периферия и се превръщат в новото му средоточие. Но в крайна
сметка реших да се концентрирам върху новите архитектурни особености
на града.

Откъде идва задълбочения ти интерес към архитектура?

Всъщност това, което ме интересува е да открия, защо дадени сгради
обитават конкретно пространство в точно определено време. Примерно на
изложбата в банята Остани, остани показах скулптурата, която е
визуалния еквивалент на проекта за Europe Tower в София. Освен това бях
изложил снимки на соц-сгради, които открих в стари книги. Опитвах се да
подложа тези постройки на естетическа манипулация. Тази акция беше
силно повлияна от супрематизма, а също така напомня на сториборд за
филм – триъгълниците, които съм добавил към фотографиите, изобразяват
камерата, а линиите движението на камерата. Всъщност целта ми беше да
визуализирам сградата с помощта на кинематографичния език.
Разкажи ми повече за филма Je mehr es hervordringt, който направи в
София?
В началото на филма виждаме Линда, главният персонаж на филма, как
стои и наблюдава строителната площадка на бъдещия Europe Тower в
София. В следващия момент попадаме в театър София, където
наблюдаваме как студенти правят сценична репродукция на същата тази
сграда. Това е трансформацията на строителния процес в сценичен образ.
Накрая целият този процес преминава в музиката на метъл групата, която
свири на строежа срещу Бизнес парка. Връзката между трите сцени е доста
символична – основното сходство е чувството, което те създават за града.

Кои бяха критериите в избора ти на музика?

Исках да открия музикалната противоположност на Europe Tower, която е
доста изчистена като сграда, но едновременно доста агресивна. Метъл
музиката според мен най-добре превежда визията на тази кула в звук. През
миналия век композиторите от епохата на модернизма траснформираха
формата в звук, служейки си най-често с електронна музика. Според мен
градският пейзаж на София обаче не може да бъде представен чрез
електронна музика. Трябваше да открия нещо по-силно. Освен това ме
привлича факта, че метъл музиката в повечето случаи остава в
ъндерграунда и много рядко достига мейнстрийма. Групите, които правят
този вид музика, са с пълното съзнание, че никога няма да станат много
популярни. Аз много често работя съвместно с музиканти. Харесва ми да
участвам в процеса на създаване на музика, защото според мен той е много
сходен с креативния процес на визуалния артист.

Защо главната героиня във филма говори на немски?

Този персонаж е замислен доста автобиографично. Картината, която
пресъздавам, до голяма степен рефлектира моя престой в София –
наблюдаване, трансформация и даване нещо в замяна. Фокусът пада върху
Германия, защото съм дошъл тук благодарение на германска програма за
обмен, затова филмът ще бъде показан догодина в Хале, а освен това и
компанията, която прави Europe Tower е немска. Смятам, че България по
някакъв начин е свързана с Германия – София за мен е като източен
Берлин, що се отнася до архитектурата и начина на живот на хората.
Силно впечатление ми направи използването на текст във филма.
Целта на текста е да служи като Брехтовия похват на отчуждение.
Всъщност ролята на текста е доста второстепенна за самото действие, но за
сметка на това пък създава съвсем различно усещане за пространство.
Откъсите, в които се виждат фотокопия с текст, прекъсват потока от
визуални картини. Когато използвам писмената реч в произведенията си,
имам желанието да й придам много изчистена форма и да я представя по
възможно най-обективен начин. Избрах доста сложни текстове – на Брехт,
Бенямин и Хегел. До голяма степен зависи от зрителя дали текстът може да
му бъде полезен. Всъщност е почти невъзможно от един прочит на тези
текстове те да бъдат разбрани, по скоро те амбицират зрителя да гледа
филма отново. Същото е и със самите текстове – човек непрекъснато се
връща към тях.
Как ти се струва София? Имаш ли критично отношение към

непрекъснато обновяващия се облик на града?

София е град пълен с противоположности. Интересът ми се върти около
това как политическият и историческият контекст променят града. Става
дума за начина, по който капитализмът преобразява града, без да се
съобразява с миналото и с бъдещето. Развитието на урбанистичния пейзаж
до голяма степен зависи от политическия режим. С него се променят и
стратегиите как да се презентира примерно една сграда – докато през
социализма всичко беше сиво, сега сме преминали в другата крайност на
прекалената шарения. Аз не съм в позицията да изразявам критика, но
смятам, че историята трябва да се уважава и освен това не може да не
мислим за бъдещето. Моята цел е да създавам чисто естетически
произведения, напомнящи на артистични репортажи. А моите герои са
далеч от мейнстрийма, в повечето случаи става дума за хора като мен –
артисти.

текст бояна гяурова

фотография михаил новаков