Tuesday, 13 January 2009

Edno Magazine, Bulgaria Interview in english

Edno Magazine issue 76, pp 76-77
Theo Prodromidis
A Greek artist made a film in Sofia

Theo Prodromidis is an artist, working mostly with media. He was born in Thessaloniki, but he lives in London for 10 years now. Last autumn he spent two months in Sofia as a resident of the InterSpace Media Art Centre in the frame of the EMARE (European Media Art Network) residency. Theo Prodromidis graduated from the prestigious Goldsmith College in London. His work in the field of art is varied– he does photography and performances, he paints, from time to time he resorts to digital media, but he expresses his ideas mostly with films. For the first time he showed his works done in Bulgaria at the exhibition and events programme Stay, Stay, Stay that took place in the former Sofia Central Bathhouse (the old Secession building is now being renovated and will become a classy spa-centre and a history museum of the city). Theo presented at the exhibition a sculpture and collages. His works were something like a trailer to his film Je mehr es hervordringt that he shot during his stay in Sofia. Here is what Theo told me when I visited him in his atelier just a few days before he left Sofia.

How have you chosen to come to Bulgaria?

I wanted to make a film about Bulgaria since it entered the European Union. The subject that I explore in my work is the city – as an urban landscape and architecture. When I learned that there is an opportunity for a residency here decided to shoot a film about Sofia. I am interested in the way the city landscape has been changingin the last years. Another subject is the investment – not just in terms of financing. I mean investments in ideas, culture and art – for example an artist can invest in his work given value that gradually increases and at a certain moment it becomes an artwork with a critical potential. An investment can be something very beautiful. So my work in Sofia is an investment in the city.

Most of the people in the team you worked with were Bulgarians. How did you find them?

It was not very easy because usually I work with people that I know and in most of the cases they are my friends. When I arrived in Sofia the first thing I did was to take a bicycle and go round the city searching for places that I like and find interesting and also to get used to the people and the way they inhabit the city environment. Bit by bit I started to find the track, to get to know some people and to ask them about both life in the city and about the pragmatics of a production there. My initial idea was to do something related with the shopping malls that are being built now; I had in mind something like a performance. I wanted it to be based on the fact that the malls actually shift the centre of the city toward its periphery and become the new centre. But eventually I decided to concentrate on the new architectural characteristics of the city and in the city.

Where does your deep interest in architecture arise from?

What I want to research is why certain buildings inhabit a specific space in specific time. At the Stay, Stay, Stay exhibition I showed a sculpture which was the visual equivalent of the Europe Tower project in Sofia. I exhibited also altered found images of socialist buildings that I found in books published by the communist regime. I tried to apply aesthetic manipulation to these buildings.This action was very much influenced by the Suprematism and the result resembled a movie story-board – the triangles that I added to the pictures represented the camera, and the lines – its movements. My aim was to visualize a possibility in the buildings with the means of the cinematographic language.

Tell me more about your film Je mehr es hervordringt that you made in Sofia.

At the beginning of the movie we see how Linda, the main character, observes the construction site of the future Europe Tower in Sofia. In the next scene we land in Sofia Theatre where we see stage design students making a stage reproduction of the same building. This is the transformation of the building process into a scenic construction. At the end the whole process passes over into the music of the metal band that plays on a building block opposite to Sofia Mall. These three scenes are symbolically linked by the sense of the city they create.

What were your criteria in choosing the music?

I wanted to find the musical antipode to Europe Tower which is very pure in its form but at the same time very aggressive. For me metal music best translates the image of this tower into sound. In the last century modernist composers transformed the form into sound using serialist systems or electronic music. According to me, Sofia’s urban landscape cannot be represented by it. I had to find something more powerful. Another issue was that the metal music remains underground and very rarely reaches the mainstream. The bands that play such music are absolutely aware of the fact that they will never become very popular. I work often with musicians. I like to participate in the process of creating of muisic because it is similar and also different to the creative process of a visual artist.

Why does the main character in your film speak German?

This character is to a great extend autobiographical. The framework of the residency expects from me pretty similar things to what the character is doing– observation, transformation and the offering of an outcome. The choice of having the main character related to Germany is also because I came here thanks to the EMARE network that is based in Germany, in Halle where the film is also going to be exhibited next year. And the architectural office that designed Europe Tower is German as well. I think that Bulgaria has a long historical connection with Germany – also Sofia sometimes reminds me of East Berlin.

I was very impressed by the way language is used in your film.

The aim of the text was to function as Brecht’s Verfremdungseffekt. Actually the role of the text is of relative importance to the action, but still it creates a totally different feeling of space. The fragments where you see photocopies with text cut the flow of visual pictures. When I use the word in my work I want to give it a very pure form and to represent it almost as an object. For this work, I chose pretty difficult texts – by Benjamin and Hegel. It depends on the spectator if the text will be useful for him/her. Actually it is almost impossible to understand these texts from the first viewing. It is more likely that they make one eager to see the film again. And these are texts that we read over and over again as well.

How do you find Sofia? Do you have a critical attitude towards its constantly changing landscape?

Sofia is a city full of contradictions. It is interesting for me how the political and historical context changes it. Capitalism transforms the city with slight regard to past and future but the development of the urban landscape is likely to be dependent on the political regime. It changes the strategies of how a building should operate for example – in the socialist times everything was grey and now there is the other extreme of the exaggerated gaudiness. I am not in to criticize but I am convinced that we should forge history in order to think of the future. My aim is to create aesthetical works that are like artistic reportages.

Text: Boyana Gyaurova
Photo: Mihail Novakov

Tuesday, 6 January 2009

interview with Boiana Gjaurova for Edno Magazine issue 76, pp 76-77


in english soon...

Тео Продромидис е класически медиен артист. Роден е в Солун, но от 10
години живее в Лондон, а тази есен прекара два месеца в София
благодарение на Интерспейс и германската програма Емаре за обмен на
опит в областта на медиийното изкуство. Завършил е престижния
Голдсмитс колидж в Лондон. Заниманията му в областта на изкуството са
доста разнообразни – прави фотографии и пърформанси, рисува, от време
на време прибягва към дигиталните медии, но най-често изразява идеите
си с медията филм. През октомври за пръв път показа свои произведения в
България в рамките на изложбата Остани, остани, която се състоя в
Централна баня, (мястото скоро ще бъде превърнато в лъскав спа център и
в музей на банята, така че това беше една от последните възможности да се
види в сегашния му вид). Тео Продромидис участваше в експозицията със
скулптура и колажи. Може да се каже, че произведенията му изпълняваха
функцията на нещо като трейлър към филма му Je mehr es hervordringt,
който той направи по време на престоя си в София. Ето какво ми разказа
Тео, когато го посетих в ателието му в стара кооперация на улица
Бенковски, броени дни преди да си замине от България.

Как попадна в България?
Исках да направя филм в някоя страна като България или Румъния, която
съвсем наскоро се присъединила към Европейския съюз. Темата, която най-
много ме вълнува в работата ми, е града – имам предвид градския пейзаж и
архитектурата. Когато видях, че има проект за медийни артисти с престой в
София, ми се дощя да снимам филм във вашия град. Интересува ме как
градският пейзаж се е променил, откакто сте членове на Европейския съюз.
Друга тема, която ме вълнува, е инвестицията, нямам предвид чисто
финансовия аспект. Става дума за инвестиция в областта на идеите,
културата или пък в изкуството – например един творец инвестира в своята
работа определена стойност, която постепенно се разраства и в един
момент се превръща в художествено произведение с критичен заряд.
Инвестициите могат да бъдат нещо много красиво, така че моята работа в
София е един вид инвестиция в града.

Екипът, с който работиш, се състои предимно от българи? Как ги

Не беше много лесно, защото обичайно работя само с хора, които
познавам, в повечето случаи те са мои приятели. Когато пристигнах в
София, първото нещо, което направих бе да взема едно колело и да
обикалям из града в търсене на места, които ми допадат, а също така да
свикна с хората и начина, по който те се движат в градската среда.
Постепенно започнах да се ориентирам и да се запознавам с разни хора и
да ги разпитвам за монтажисти, за оператори, както и за актьори, които
говорят немски. Също така исках да открия подходяща метъл група. Моята
първоначална идея беше да направя нещо свързано с моловете, които се
строят в момента – представях си нещо като пърформанс. Идеята беше
базирана на факта как моловете постепенно изместват центъра на града в
неговата периферия и се превръщат в новото му средоточие. Но в крайна
сметка реших да се концентрирам върху новите архитектурни особености
на града.

Откъде идва задълбочения ти интерес към архитектура?

Всъщност това, което ме интересува е да открия, защо дадени сгради
обитават конкретно пространство в точно определено време. Примерно на
изложбата в банята Остани, остани показах скулптурата, която е
визуалния еквивалент на проекта за Europe Tower в София. Освен това бях
изложил снимки на соц-сгради, които открих в стари книги. Опитвах се да
подложа тези постройки на естетическа манипулация. Тази акция беше
силно повлияна от супрематизма, а също така напомня на сториборд за
филм – триъгълниците, които съм добавил към фотографиите, изобразяват
камерата, а линиите движението на камерата. Всъщност целта ми беше да
визуализирам сградата с помощта на кинематографичния език.
Разкажи ми повече за филма Je mehr es hervordringt, който направи в
В началото на филма виждаме Линда, главният персонаж на филма, как
стои и наблюдава строителната площадка на бъдещия Europe Тower в
София. В следващия момент попадаме в театър София, където
наблюдаваме как студенти правят сценична репродукция на същата тази
сграда. Това е трансформацията на строителния процес в сценичен образ.
Накрая целият този процес преминава в музиката на метъл групата, която
свири на строежа срещу Бизнес парка. Връзката между трите сцени е доста
символична – основното сходство е чувството, което те създават за града.

Кои бяха критериите в избора ти на музика?

Исках да открия музикалната противоположност на Europe Tower, която е
доста изчистена като сграда, но едновременно доста агресивна. Метъл
музиката според мен най-добре превежда визията на тази кула в звук. През
миналия век композиторите от епохата на модернизма траснформираха
формата в звук, служейки си най-често с електронна музика. Според мен
градският пейзаж на София обаче не може да бъде представен чрез
електронна музика. Трябваше да открия нещо по-силно. Освен това ме
привлича факта, че метъл музиката в повечето случаи остава в
ъндерграунда и много рядко достига мейнстрийма. Групите, които правят
този вид музика, са с пълното съзнание, че никога няма да станат много
популярни. Аз много често работя съвместно с музиканти. Харесва ми да
участвам в процеса на създаване на музика, защото според мен той е много
сходен с креативния процес на визуалния артист.

Защо главната героиня във филма говори на немски?

Този персонаж е замислен доста автобиографично. Картината, която
пресъздавам, до голяма степен рефлектира моя престой в София –
наблюдаване, трансформация и даване нещо в замяна. Фокусът пада върху
Германия, защото съм дошъл тук благодарение на германска програма за
обмен, затова филмът ще бъде показан догодина в Хале, а освен това и
компанията, която прави Europe Tower е немска. Смятам, че България по
някакъв начин е свързана с Германия – София за мен е като източен
Берлин, що се отнася до архитектурата и начина на живот на хората.
Силно впечатление ми направи използването на текст във филма.
Целта на текста е да служи като Брехтовия похват на отчуждение.
Всъщност ролята на текста е доста второстепенна за самото действие, но за
сметка на това пък създава съвсем различно усещане за пространство.
Откъсите, в които се виждат фотокопия с текст, прекъсват потока от
визуални картини. Когато използвам писмената реч в произведенията си,
имам желанието да й придам много изчистена форма и да я представя по
възможно най-обективен начин. Избрах доста сложни текстове – на Брехт,
Бенямин и Хегел. До голяма степен зависи от зрителя дали текстът може да
му бъде полезен. Всъщност е почти невъзможно от един прочит на тези
текстове те да бъдат разбрани, по скоро те амбицират зрителя да гледа
филма отново. Същото е и със самите текстове – човек непрекъснато се
връща към тях.
Как ти се струва София? Имаш ли критично отношение към

непрекъснато обновяващия се облик на града?

София е град пълен с противоположности. Интересът ми се върти около
това как политическият и историческият контекст променят града. Става
дума за начина, по който капитализмът преобразява града, без да се
съобразява с миналото и с бъдещето. Развитието на урбанистичния пейзаж
до голяма степен зависи от политическия режим. С него се променят и
стратегиите как да се презентира примерно една сграда – докато през
социализма всичко беше сиво, сега сме преминали в другата крайност на
прекалената шарения. Аз не съм в позицията да изразявам критика, но
смятам, че историята трябва да се уважава и освен това не може да не
мислим за бъдещето. Моята цел е да създавам чисто естетически
произведения, напомнящи на артистични репортажи. А моите герои са
далеч от мейнстрийма, в повечето случаи става дума за хора като мен –

текст бояна гяурова

фотография михаил новаков